„Заемите от приятели“ остават на тъмно

пари Най-голямата изненада, която депутатите поднесоха в сряда, бе отхвърлянето на текста в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, който трябваше да задължи всеки в годишната си данъчна декларация да обявява получените или дадени заеми на приятели и роднини на обща стойност над 5000 лв. Изискването беше включено в пакета на правителството от 57 мерки за борба с корупцията и организираната престъпност. Целта беше да се отреже една от възможностите за официализиране на луксозни имоти и вещи, придобити с незаконни или укрити доходи. При проверките си на собственици на луксозни жилища и автомобили приходната агенция масово се натъкна на обяснения, че са ги купили със заеми от приятели.
Шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова (ГЕРБ) и самото правителство предложиха два сходни текста. Болшинството депутати на ГЕРБ обаче (57 от общо 77 гласували) се въздържаха, с което на практика блокираха идеята. „Аргументите ни против текста бяха чисто юридически. По този въпрос имаше сериозна дискусия в правната комисия, имахме и предложения за по-добра редакция, но от водещата бюджетна комисия не ги взеха предвид и затова нямахме друг избор, освен да не подкрепим текста“, каза пред „Дневник“ съпредседателят на групата на ГЕРБ Тодор Димитров, който е и зам.-председател на правната комисия. Според него предложеното от Менда Стоянова и правителството нямало да сработи за проблемните случаи, като в същото време можело да доведе до сериозни санкции за невинни граждани само заради недоглеждане или за това, че са забравили дадени отдавна суми назаем или взети такива. Друг проблем според юристите е, че няма конкретен срок за какъв период се декларират взетите или дадените заеми. Депутатите от правната комисия поискали също задължителната за деклариране сума да бъде увеличена например на 20 хил. лв., за да засегне наистина „бедните“ притежатели на скъпи жилища и коли, каквато всъщност била целта. „Текстът не беше сполучлив“, коментира и Иван Костов от „Синята коалиция“. „Много гъсто е ситото от 5 хил. лв. и няма да изпълни целта си, а ще затрудни и институции, и огромен брой хора да си спомнят с години назад от кого са вземали подобни суми. Ще има разпоредба, която ще задължава декларирането на заеми, но ще бъде прецизирана.“Преди две седмици депутатите от бюджетната комисия коментираха, че трудно човек би забравил задължения над 5000 лв., дори и те да са към приятели. Предложението за прага бе на приходната агенция. Становището на прокуратурата остава, че това е прагът за деклариране. „Явно няма политическа воля за приемането на този текст, но депутатите носят отговорност пред избирателите си“, заяви пред „Дневник“ зам. главният прокурор Валери Първанов. Според него няма никаква правна пречка за въвеждането на подобно изискване, тъй като то вече съществува спрямо всички, които заемат публични длъжности. „Значи магистратите например могат да декларират заемите си пред Сметната палата, а за останалите има проблем, в това няма логика“, заяви Първанов. Той обясни, че декларирането на заемите ще е от полза и в борбата срещу измамите с фалшиви записи на заповед, чрез които се търсят недължими суми. „Промяната в закона не беше насочена към гражданите, които са взели пари назаем от колеги и роднини, а срещу тези, които са придобили имущество за милиони и твърдят, че то е купено с дадени им от близки пари, и то без каквото и да било обезпечение“, каза прокурорът. Според него след отхвърлянето на поправката в закона обвинителите ще са принудени да действат както и досега – ще търсят заемодателите и ще ги разпитват те пък откъде разполагат със сумите.