Списание ИДЕИ е младо, то има нужда от приятели – и е готово да поеме всяка приятелска подкрепяща ръка
Получих следното писмо от уважаемия г-н Майк Рам по повод на мое писмо до него за съдействие във връзка с проблемите около финансирането на списание ИДЕИ:
Здравейте, г-н Грънчаров!
Начинанието Ви е похвално – в днешно време обществото ни има нужда от съществуването на подобно списание, макар и малцина да я осъзнават. За съжаление, издателската дейност както у нас, така и по света е в криза и тя вероятно ще се задълбочи.
Прочетох някои материали от излезлите досега книжки в електронен вид и ще споделя проблемите на спиание „ИДЕИ” пред хора, които биха могли да го подпомогнат, но понеже и аз се опитвам да се захвана с издателска дейност, ще споделя с Вас някои забележки и коментари, които имам към списанието и към молбата за спонсорство.
● Добре е да дадете по-конкретна информация какво точно очаквате от самия спонсор: ако са пари – колко точно и за какви разходи; възможно ли е спонсорът да участва с друга дейност – услуга, материали и пр.?
● Какво ще получи той срещу вложените средства? Добре е да се помисли за рекламна оферта, с която много по-лесно бихте могли да привличате финансиране. Тогава, разбира се, това няма да са спонсори, а рекламодатели, но според мен това не е толкова важно – важното е да се намери финансиране.
● Времето на читателя е много ценно и колкото и парадоксално да звучи, смятам, че ако се намали обема на списанието, ще привлече по-голям интерес. В момента има твърде много статии, изчитането на които би отнело твърде много от времето на читателя, което определено го плаши. Опитайте се да наблегнете на качеството за сметка на количеството.
● Знам, че сте професионален философ, а аз не съм особено компетентен в тази материя, но ми направи впечатление, че статиите са на твърде високо, академично ниво и са почти неразбираеми за обикновения човек. Може би си струва да се помисли за материали на по-прагматични и по-близки до ежедневието на българина теми, с което да привлечете по-широк кръг читатели. Това може и да изглежда профанско за Вас, но иначе рискувате списанието да се чете само от една тясна, затворена общност от професионални философи.
Това са моите коментари. Надявам се да успея да Ви помогна и списание „ИДЕИ” да продължи да се развива и да печели читатели.
Поздрави,
А ето сега и отговора ми до Майк Рам:
Здравейте, почитаеми г-н Рам,
Много Ви благодаря за писмото и за изразената в него готовност за съдействие! Моля Ви да ме извините, че едва сега Ви отговарям на писмото, но извънредната, наистина прекалена, моя натовареност ме принуди да отлагам отговора си до този момент. Благодаря Ви също съображенията Ви относно начините, по които списание ИДЕИ би могло да търси източници за финансиране, за мен те са много полезни.
Радвам се, че и Вие също смятате, че списанието трябва да бъде близко до интересите и потребностите на всеки човек; това е част от нашата издателска концепция, която публикувахме в бр. 1 на списанието от тази година. Наистина е добре да се публикуват по-кратки и експресивни статии, понеже „тежките“ академични статии биха могли да отблъснат читателя с непрофесионални потребности от философия. За мен е интересно и важно, че на Вас повечето материали са Ви се сторили сякаш са на академично ниво, поради което са трудно разбираеми. Аз пък съм се стремял в списанието да излизат по-разбираеми и непрофесионализирани по характера си материали. Това несъответствие ми показва, че има още какво да се желае в тази насока, което е и част от нашата концепция: философията и духовните неща да бъдат представяни така, че да развълнуват колкото се може по-широк кръг от читатели. Ние също смятаме, че философията трябва да бъде близка, а не чужда на човека, тоест трябва да бъде колкото се може по-популярна, а не елитарна. Разбира се, за да постигнем идеала си се иска време, важното е обаче целта да бъде ясно съзнавана.
Ще се радвам и за в бъдеще да проявявате интерес и съпричастност към съдбата на първото неелитарно списание за философия и за духовните неща, което се появи в наше време. Новата книжка на списанието ще трябва да излезе до към 20 октомври т.г., за мен ще бъде чест да Ви я изпратя в книжния й вариант, за което Ви моля да ми изпратите адрес. Списание ИДЕИ е много младо, то има има нужда от приятели – и е готово да поеме всяка приятелска подкрепяща ръка.
About Ангел Грънчаров
Ангел Грънчаров е роден на 28 март 1959 г. в гр. Долна баня, Софийска област. Завършва с пълно отличие средното си образование в гимназията „Неофит Рилски“ в родния си град. През 1979 г. (след отбиване на военна служба в периода 1977-1979 г.) е студент в СУ “Св. Климент Охридски”, Философски факултет. През 1980 г. заминава да продължи образованието си в Русия по специалността философия и през 1983 г. се дипломира в Държавния Университет в Санкт-Петербург. През 1985 г. след конкурс е избран за асистент по философия в Пловдивския университет “П. Хилендарски”, където работи до 1992 г. От 1992 г. завежда създадения от него Център за развитие на личността HUMANUS, в който група философи, психолози и социолози провеждат изследвания върху проблеми, свързани с човека. През 2009 г. с група ентусиасти създава философското списание ИДЕИ, на което е главен редактор. Работи предимно в областта на психологията и философията. От 2006 г. е един от най-активните български блогъри. АВТОР Е НА КНИГИТЕ: Животът на душата: психология (1997, изд. ЛИК; прераб. изд. – 1999 г., изд. ЛИК и 2001 г., изд. A&G); Универсумът на свободата (2001, изд. АНИМА); Изкуството на мисълта: класическа логика (2001, изд. АНИМА); Преследване на времето: изкуството на свободата (2002, изд. ИЗТОК-ЗАПАД); Тайнството на живота (с подзаглавие: Въведение в практическата философия), 2006, изд. Изток-Запад; 490288.jpgИзкуството да се живее: етика на достойнството (1998, изд. A&G); Лаборатория по философия (Книга за опитващите се да разбират) (2002 г., изд. A&G); Еротика и свобода (Практическа психология на пола, секса и любовта), 2007 г., изд. ИЗТОК-ЗАПАД; Българската душа и съдба (Идеи към нашата философия на живота, история и съвременността), 2007 г., изд. ИЗТОК-ЗАПАД; Страстите и бесовете български (Кратка психологическа история на съвременна България), 2008 г., изд. ИЗТОК-ЗАПАД; Изворите на живота (Вечното в класическата и модерната философия), 2009 г., изд. ИЗТОК-ЗАПАД и др. През годините публикува много свои публицистични статии във вестници като “Култура”, “Искра”, “Глас”, “Пловдивски Новини”, “Демокрация”, “Век-21″, “Свобода”, “Про и анти”, “Стандарт”, “Подкрепа”, “Капитал”, “Седем”, “Гласове” и др. ЗА КОНТАКТИ: тел. 032-28-17-28 GSM: 0878269488 e-mail: angeligdb[@]abv.bg Skype: angeligdb
Цигани оскверняват паметта на Апостола на свободата Васил Левски, като му посветиха ….. кючек!
Прочетох една статия – Хората на духа и неговата уютна бутилка – тезите на която заслужават да бъде подкрепени. Авторът И.Инджев описва тържество-банкет по повод на 80-год. юбилей на Антон Дончев; там, естествено, „доминират лицата Първанов, Стефан Данаилов, Андрей Пантев, Иван Гранитски – водещи фигури в модерното ляво препъване на България“ – както се изразява Иво Инджев; но ето оня момент, който лично на мен ми се видя най-съществен: