Светилището Белинташ датира от V хилядолетие пр. Хр. което го прави по старо от Перперикон

Image_662674_2Светилището с олтар на скалното плато Белинташ над асеновградското с. Врата може да се окаже по-старо и по-значимо от скалните находки на Перперикон. До този извод са стигнали екип от археолози, начело с д-р Борислав Бориславов, които близо месец проучват древното място.

Теренните изследвания бяха възобновени, след като бяха финансирани с 30 000 лв. от Министерството на културата, по настояване на зам.-министър Тодор Чобанов.

Платото се намира на 1 236 м надморска височина. Светилището е в средата на каменна чаша. Скалните ями напомнят на кратери, а в разположението им астрономите виждат общо със съзвездията Малка и Голяма Мечка, Лъв и Орион. Според библейската легенда до Белинташ стигнали водите на Потопа, а на две скални халки бил превързан Ноевият ковчег.

“Находките, които откриваме, датират от каменно-медната епоха или от V хилядолетие пр. Хр. Това доказва, че комплексът е от най-старите не само по нашите земи, но и в Европа”, казва д-р Бориславов. Открити са сребърно капаче, стрела, рибарски мрежи, тежести за стан, вретено и керамичен съд за топене на метал. Според археолозите плочката на почитания от траките бог Сабазий, открита на Белинташ, е фалшификат.

Колкото до легендите, които се носят, Бориславов обяснява: “Няма открити доказателства, че тук са живели великани или извънземни.”

Проучванията на платото започват през 2003 г. В момента археолозите работят в северното подножие на обекта. Проучват подхода и стъпалата към олтара за жертвоприношения. “Открили сме фрагменти от огнища и олтар с украси, където се е изливало вино, мляко или кръвта на жертвени животни”, разкри Бориславов. Олтарът е обърнат на изток, което означава, че е свързан с култа към слънцето.

Наоколо били постройките на жреците, които използвали платото за обсерватория и наблюдавали движението на небесните тела. Основният поминък на древните хора на Белинташ било рударството. В онези времена Родопите са били гъсто населени. В по-долната част на култовия комплекс е открит гроб от късната бронзова епоха, когато погребенията са се извършвали с кремация. Археолозите все още изясняват точното предназначение на двата скални кладенеца до светилището. Не е изключено те да са имали култово значение, защото в тях се отразяват луната и слънцето в определени дни от годината.

Проучванията на Белинташ продължават напролет. Дотогава ще има охрана, за да не се допуснат иманярски набези.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back to Top