Светилището с олтар на скалното плато Белинташ над асеновградското с. Врата може да се окаже по-старо и по-значимо от скалните находки на Перперикон. До този извод са стигнали екип от археолози, начело с д-р Борислав Бориславов, които близо месец проучват древното място.

Теренните изследвания бяха възобновени, след като бяха финансирани с 30 000 лв. от Министерството на културата, по настояване на зам.-министър Тодор Чобанов.

Платото се намира на 1 236 м надморска височина. Светилището е в средата на каменна чаша. Скалните ями напомнят на кратери, а в разположението им астрономите виждат общо със съзвездията Малка и Голяма Мечка, Лъв и Орион. Според библейската легенда до Белинташ стигнали водите на Потопа, а на две скални халки бил превързан Ноевият ковчег.

“Находките, които откриваме, датират от каменно-медната епоха или от V хилядолетие пр. Хр. Това доказва, че комплексът е от най-старите не само по нашите земи, но и в Европа”, казва д-р Бориславов. Открити са сребърно капаче, стрела, рибарски мрежи, тежести за стан, вретено и керамичен съд за топене на метал. Според археолозите плочката на почитания от траките бог Сабазий, открита на Белинташ, е фалшификат.

Колкото до легендите, които се носят, Бориславов обяснява: “Няма открити доказателства, че тук са живели великани или извънземни.”

Проучванията на платото започват през 2003 г. В момента археолозите работят в северното подножие на обекта. Проучват подхода и стъпалата към олтара за жертвоприношения. “Открили сме фрагменти от огнища и олтар с украси, където се е изливало вино, мляко или кръвта на жертвени животни”, разкри Бориславов. Олтарът е обърнат на изток, което означава, че е свързан с култа към слънцето.

Наоколо били постройките на жреците, които използвали платото за обсерватория и наблюдавали движението на небесните тела. Основният поминък на древните хора на Белинташ било рударството. В онези времена Родопите са били гъсто населени. В по-долната част на култовия комплекс е открит гроб от късната бронзова епоха, когато погребенията са се извършвали с кремация. Археолозите все още изясняват точното предназначение на двата скални кладенеца до светилището. Не е изключено те да са имали култово значение, защото в тях се отразяват луната и слънцето в определени дни от годината.

Проучванията на Белинташ продължават напролет. Дотогава ще има охрана, за да не се допуснат иманярски набези.