В Норвегия отчитат грешки при интегриране на имигрантите

Все повече имигранти в Норвегия са безработни, дори и тези, които получават социални помощи живеят под линията на бедността, затова ред експерти са категорични, че правителството не се справя с нарастналата вълна от прииждащи, а интеграцията върви по неверен път.

Имиграционният поток към Норвегия постоянно расте: само за периода от 2009 до 2013 година числото на имигрантите е нарастнало със 100 хиляди души.

В Норвегия, с население около 4,8 млн, вече живеят приблизително 500 хиляди имигранти, заедно с тези, които са се родили в страната от двама родители с чужд произход. През 2007 година правителството проведе програма за интеграция на имигрантите, като се оценява тяхното положение по множество критерии. След провеждане на тази програма, се установи негативен тренд на заетост на имигрантите, нисък стандарт на живот и липса на участие в обществения живот на страната.

Ако сред коренното население в страната безработицата е рекордно ниска, то в Западна Европа тя е около 2,4%. И именно поради този показател имигрантския поток през последните няколко години нарастна с 7,4 до 7,9%. От 2001 до 2008 година числото на прииждащите е голямо, а тези, които живеят под линията на бедността стават все повече. Те едва достигат 60% средно ниво на доходи за страната, като в тази категория попадат почти 32% имигрантски семейства с деца.

Важен показател за степен на интеграция на имигрантите, е тяхното участие в политическия живот на страната. «Сред лицата с имигрантски произход броя на участващите в парламентарни избори (които се провеждат на четири години) е понижен до 63%, – констатира изследователя Стен Инге Йоргенсен.

Министъра по натурализация – Аудун Люсбакен отчасти е съгласен с критиките, но споделя, че имигрантите в Норвегия са по-добре сравнение с други скандинавски съседки: «Да погледнем Швеция и Дания, където 50% от имигрантските семейства с деца живеят под линията на бедността, а ние отчитаме само 30% – това е доста добър показател».

Той също обръща внимание на ръста на заетост на имигрантите в държавния сектор, предимно в предучилищните центрове, както и в училищата. «Ние можем да докажем, че колкото по-дълго човек живее в Норвегия, толкова по-добре се интегрира. Поколението, което се ражда в нашата страна от родители-имигранти, достига по-високо образователно ниво, отколкото населението, като цяло», – допълва Люсбакен.