История на норвежкия език

Норвежкия език принадлежи към северно германските езици заедно с шведския, датския, исландския и фарерския. Норвежкия, шведския и датския, са скандинавски езици и са много близки. Норвежците, шведите и датчаните се разбират един друг без особени проблеми. Те имат общ израз: говори на скандинавски. Исландския език, не е скандинавски, той повече прилича на старонорвежки език, на който са говорели викингите. Фарерския език е между исландския и западно-норвежкия диалект. Преди 1000 години в Норвегия, е прието християнството и от тогава латинския алфавит заменя руните.

През 1380 година Норвегия се обединява с Дания и датския език става писмен за Норвегия. Но, все пак разговорен език си остава норвежкия. Съюза с Дания приключва през 1814 година. Тогава Норвегия приема собствена конституция, а датския остава единствен писмен език, което не се харесва на много норвежци.

Заслуга за създаването на новия норвежки писмен език имат Хенрик Вергеланду и Ивару Осену.  Хенрик Вергеланд е известен поет, който считал, че норвежците не са длъжни веднага да се разделят с датския език, а постепенно да се въведат норвежки думи и изрази. Тази идея е залегната в букмол (“книжния стандарт на един от писмените норвежки езици”). Датчаните имат навика да се шегуват, че букмол – това е датски пълен с грешки.

Ивар Осен е бил по-радикален. Той изучавал северно германските диалекти и създава един от вариантите чрез фарерския, като конструира нов език на основата на разговорния език и диалекти. Този език се нарича лансмол или нюнорск (новия норвежки).

Различията между букмол и нюнорск не са толкова големи, може даже да се каже, че това са два варианта на един и същи език, защото речниковия запас в основата си е общ. Важните различия са, че в нюнорск има по-сложна система на склонение и спрежение (мъжки и женски род, като в множествено число имат различни окончания, “силните глаголи” в настоящо време нямат окончания -er) и повече дифтонги.

Съществуват много други писмени езици в Норвегия. Сред тях е самнорск (“пан-норвежки”) и риксмол (общ стандарт). Самнорск е бил създаден от букмол и нюнорск, затова той е помежду им. Риксмол – това е строга форма на букмол, който е разработен след втората световна война. Това е бил език на образованото градско население, което не харесва, че популярните разговорни изрази са влезли в букмол.

През 1968 година е проведен референдум: какъв писмен език предпочитат норвежците за обучение на своите деца в училище? Населението на Норвегия трябвало да избере от три еднакви текста написани на: нюнорск, букмол и риксмол. Резултатът бил следният: 52% предпочели риксмол, 31% – букмол, 10% – нюнорск и 7% се затруднили да отговорят.

А, какво да правят чужденците, изучаващи норвежки език? Ситуацията не е, толкова страшна, както може да изглежда. Както вече споменахме, различията между двата основни писмени езика не са толкова големи. Може да се състави цяло изречение на нюнорск и букмол, които по нищо да не се различават. С разговорния език нещата стоят малко по-сложни, защото всички говорят на диалект. Но, това е проблем с почти всички езици по цял свят.