Италианското семейство
Много често хората със свободна връзка чуват фразата: «Защо не се ожените? Ако нещо не върви, винаги можете да се разведете!» Дали тази сентенция важи и за Италия?
Италианците по този въпрос се отличават много от нас, защото те имат много сериозно отношение към брака. Всичко е затова, защото италианските закони са много драстични и поради този факт италианците не бързат да сключват брак.
И мъжете и жените си имат своите причини да се опасяват от брака. Но, докато италианките не бързат да се обременяват със семейство, то италианците често се страхуват да го направят.
Работата е там, че мъжете, в случаи на развод не само поделят с бившата съпруга своето имущество, заработено с непосилен труд, но също е задължен да й изплаща ежемесечна издръжка алименти/ alimenti , което тотално го съсипва финансово. С тези алименти неговата бивша жена може спокойно да живее, докато не реши, че иска да почне работа. И понеже финансовата криза не подмина и Италия, то да започне работа е много противоречиво понятие.
Жените в Италия предпочитат да имат деца доста късно. В почти цяла Италия най-разпространената възраст за младите родители е 35-40 години. Естествено, срещат се и изключения, но основно италианките не бързат да се радват на майчинството.
Болшинството италианци по дълго живеят без граждански брак и с годините укрепват своите отношения.
Италианското семейство
При италианците е прието до 28-30 година да се живее при родителите. Те знаят, че това им е отличителна особеност от целия останал свят, но на тях, така им е удобно и комфортно. Често домовете им са няколко етажни и младежите живеят на своя етаж.
Родителите не бързат да ги «изгонят» голямото дете живее отделно на етажа, а младите хора са избавени от проблеми с ипотеки, наеми и водене на домакинство. Децата ходят на работа, родителите работят или получават пенсия и всички си помагат един друг, споделят си всичко и никои на никого не се сърди. Такъв начин на живот за италианците е привичен и много удобен.
В Италия е много силна роднинската връзка. Не рядко, даже когато младите хора се отделят от родителите и се преместват в отделно жилище, то те се намират на крачка от дома на родителите. Родителите и децата, братята и сестрите, племенници, братовчеди и така нататък си ходят на гости много често и с голямо удоволствие.
С какво могат да ни удивят италианците?
Те са изключително вежливи, усмихнати и добронамерени. Когато отидете на ресторант, ще получите усещането, че са ви очаквали целия ден и ето най-накрая вие сте пристигнали. Да допуснем, че ресторантът е голям и няколко сервитьора обслужват голямо количество маси, но с всички те са приветливи и добронамерени. Ще дойдат да ви попитат, дали ви се харесва ястието, дали нещо друго не желаете, а ако се колебаете, какво да си изберете – те ще ви посъветват и подскажат, като опишат интересуващото ви блюдо, и всичко това с усмивка до уши.
Да, вежливостта не е присъща само на обслужващият персонал, а изобщо това е национална черта на италианците. Дори хора с други професии, дори вашите съседи – всички един друг се познават, усмихват се постоянно и си пожелават “добър ден”. Италианците лесно завързват разговори, дори в обществения транспорт, на лифта, в кафето или в спортната зала.
