Какви са по-характер италианците?

Италианците по природа са родени артисти и през целият си живот те се държат все едно са на сцена и играят роля. По-голяма част от живота им преминава пред публика и те са се научили да бъдат напоказ, като демонстрират и най-малките си умения. Дали правят покупки в супермаркет или пробват дрехи в магазин, дали работят в кантора или регулират уличното движение, дали обслужват клиенти в ресторанта или отиват на преглед при лекар, италианците винаги с блясък играят своята роля. Да “играят” те са научени от детството си и да лицемерстват цял живот.

Италианците спазват максимата, че “по-дрехите посрещат”

Голямо внимание италианците отделят на своя външен вид. Италианците винаги са облечени подобаващо, защото за всяка роля е нужен съответният антураж. “Началника на влака” трябва да бъде в своята униформа, за да изглежда, като “началник влак”, иначе може да се провали в своята роля. Главното в живота на италианците е техният стил. Таксиметров шофьор, учител, лекар, адвокат, инженер и други, са длъжни да се обличат и да се държат подобаващо, за техния ранг и професия.

Те се отнасят към живота с лекота, като искат да внушат на другите, че с всичко могат да се справят. Благодарение на това свое мислене италианците са праволинейни, започнат ли, да работят в някаква сфера на дейност, там остават до пенсиониране. За тях не е важно, че работата им е скучна, важно е да водят спокоен и лек начин на живот. Обобщено, италианците не обичат сътресенията в живота. Италианците винаги забелязват, кой, как е облечен, особено чужденците (естествено, за тях всички са облечени лошо).

Allegria

«Allegria» – това е жизнерадост, ентусиазъм и темперамент. Това явление е свързано с италианската натура, съчетавайки в себе си слънце, общителност, веселие о ето защо италианците са винаги весели и ведри в компания.

«Allegria» е истинска “зараза” и ако не участваш в нея се считай за счита проява на лош вкус. Всички събрали се на семейния пикник в гората демонстрират «allegria», показно смях и благополучие.

Противоположността на «allegria» се счита депресивна форма на меланхолия. Италианците предимно изпадат в меланхолия през есента и по-време на сезонното повишение на цените и данъците.

Но, като цяло италианците гледат на живота оптимистично. “Добрите чужденци” с оптимизъм им служат трогателно на тяхното италианско приветствие: «Нека твоите най-печални дни на твоето бъдеще да приличат на най-щастливите ти дни от твоето минало».

Италианците са напълно лишени от снобизъм -  при тях делението в обществото произтича само по принципа на богатство. Тези, които имат пари ( макар и временно) обичат да афишират, своето благосъстояние. И всички безапелативно признават неговото могъщество – разбира се, ако парите са достатъчно.