Медицинска застраховка в Германия
Услугата – медицинска застраховка в Германия се предлага от специална организация, наричана Krankenkasse. Първата застрахователна фирма в Германия, предлагаща на клиентите си медицински застраховки се е появила още през 1848-а година. Наименованието й е било “Болнична каса за служителите на Берлинската полиция на президиума”. Но, още по-рано през 1843-а година, прототип на медицинското застраховане, е бил въведен за служителите на тютюневата промишленост и всичко това са били частни организации.
На държавно ниво Отто фон Бисмарк в хода на своите социални реформи през 1881-а година въвежда идеята за задължително социално застраховане на всички служители. От тогава всички работници и членове на техните семейства, на територията на Германия с доходи, не превишаващи определена законна сума, задължително имат медицинска застраховка.
От 2013 година тези, които получават годишно повече от 52200 €, могат да решат самостоятелно нужна ли, им е медицинска застраховка и ако е нужна, то каква именно: частна или държавна.
Всички останали са задължени да дават на болничната каса 8,9% от своя годишен доход, като 7% от заплатата на работника плаща работодателя. Към днешен момент в Германия има около 150 държавни застрахователни компании предоставящи медицинско застраховане. По закон качеството на медицинските услуги не може да зависи от това, в каква каса плащат немците застрахователните вноски. Примерно 95% от услугите, предоставяни от касата, трябва да бъдат абсолютно еднакви. Останалите 5% услуги включват заплащане на различни не традиционни методи за лечение или някакви допълнителни услуги. По план след реформата през 2009-а година на този пет процентов сегмент от пазара са били включени различни лостови механизми.
В Германия всички основни медицински услуги се предоставят безплатно. Но, има и изключения във вид на “необосновани” услуги. Например, посещението при зъболекар може да се впише в предвидената сума, в зависимост от това, каква част от разходите покрива застраховката. Някои каси предлагат на своите клиенти допълнителен пакет от услуги. Например, ако пациент регулярно посещава стоматолог, то касата ще заплати неговото лечение на зъбите не на 70%, а на 90%. Съществуват и други премии. Например, ако застрахованият не пуши, посещава спортни зали и не се е налагало нито един път да се обърне към лекар, то има вероятност да му върнат една част от годишната сума по застраховката.
За деца на възраст до 18 години въобще не съществуват никакви “неоснователни” разходи. Всички предписани от лекаря процедури и медикаменти се заплащат от застраховката. За възрастни съществува доплащане. Например, за всеки предписан медикамент е необходимо да се заплати до 10% от сметката, като максимума е 10€, а минимума е 5 €. Но, тези пари могат да бъдат платени от държавата, ако германеца има нисък доход.
Избора на болничната каса е самостоятелен и личен. Често немците избират каса, която им е регионално близка. Също може да се ориентират от отзиви на познати, а могат да бъдат примамени от премиите, които предлага касата. Важен критерии за избор на застраховка е нивото на допълнителните вноски.
Отначало всички застрахователни вноски на всички клиенти се “складират” в една обща държавна медицинска каса – в един голям общ фонд. След това всяка каса получава от него пари, пропорционално на своето количество клиенти. Именно, затова е все едно коя е застрахователната компания, дали застрахованият е богат или беден, млад или стар. Всички пари ще бъдат поделени по равно. Ако част от средствата на застраховката не стигат, то тогава сумата се събира от всички клиенти с допълнителни вноски. Минималната вноска е 8€ на месец, а максималната е 1% от дохода на клиента. От допълнителното заплащане не може да се откажете, но, затова пък може да прекъснете договора си с определена застрахователна компания, като предупредите два месеца предварително. Касата е задължена предварително да ви предупреди за допълнителните вноски. Предимно, информацията излиза на сайта на всяка застрахователна фирма.
При сключване на договор с касата се изпраща по пощата застрахователната полица на всеки член от семейството, дори и да има не работещи. Така един работещ плаща за цялото семейство и всички ползват неговата застраховка. Работодателят превежда парите в указаната сметка от служител на касата ежемесечно. Освен това, работодателят плаща в касата точно толкова, колкото плаща и служителят.
Застрахователната полица на немците представлява пластмасова карта стандартен размер, съдържащ микрочип. В нея се съхраняват данните на притежателят й, неговите данни за контакт, дата на раждане и друга административна информация, необходима на медиците. Лекар или аптекар, обслужвайки клиента, прекарват картата през специално четящо устройство и получават нужната им информация.
В цяла Германия всеки сам самостоятелно избира лекуващия си лекар. Никои не е привързан към определена районна поликлиника или регионално медицинско учреждение. Разбира се, застраховката може да не покрие например, разходите в скъпа частна клиника и ако няма особени основания за даденото лечение се доплаща от застрахования.
Когато немците се пенсионират заплащането на задължителната застраховка намалява, защото е на база месечна пенсия, но за бедните и безработните държавата осигурява цялостното им лечение.
Благодарение на такава система на медицинските застраховки, в Германия няма проблем с получаване на необходимото медицинско обслужване. Но, все пак си има и недостатъци например, производителите на медицинско оборудване или дистрибутори на лекарства неправомерно вдигат цените на медикаментите и апаратите, следствие на което натоварват финансово не пациентите, а застрахователните компании.
